Новини

  • работната среща днес
    30-11-2022 16:34

    След намесата на областния управител се ускорява почистването на проблемни речни корита

    По инициатива на областния управител Минчо Афузов днес се проведе работна среща с инж. Стефан Щилиянов - управител и инж. Иван Влахов – главен инженер на „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Средна Тунджа“. В срещата, преминала в оперативен порядък, взеха участие заместник-областният управител Антоний Андонов и експерти от Областна администрация Сливен. Коментирани бяха възможностите за максимално бързо провеждане на необходимите процедури и преминаване към изпълнение на неотложни дейности по почистване коритото на река Котлешница при село Градец, за което има издадено предписание от Басейнова дирекция - гр. Бургас, на отводнителните канали в района на град Кермен и селата Николаево и Скобелево, за което е изпратено писмо от кмета на община Сливен, както и за обследване и набелязване на необходимите дейности по подобряване проводимостта на река Тунджа в района на селата Злати войвода и Гавраилово, за което е подаден сигнал от кмета на село Гавраилово. В хода на срещата стана ясно, че цялата налична техника на „Напоителни системи“ - клон „Средна Тунджа“ до момента е била мобилизирана при разчистването на терени и отстраняването на последиците от голямото наводнение в Карловско. Това на практика е блокирало осъществяването на планираните дейности в Сливенски регион. След проведен разговор на областния управител Минчо Афузов с министъра на земеделието Явор Гечев, е било разпоредено техниката на „Напоителни системи“ - клон „Средна Тунджа“ да бъде върната в Сливен, с цел извършването на неотложни дейности по осигуряване проводимостта на проблемните реки и канали. Очаква се още до края на седмицата да започнат дейностите по прочистване коритото на река Котлешница извън регулацията на село Градец, след което да се пристъпи към почистване на отводнителната мрежа в района на град Кермен. За някои от проблемните речни участъци в област Сливен обаче тепърва ще се възлагат експертни оценки, проектиране и остойностяване, след което ще се заяви финансиране през ресорните министерства. „Бях алармиран от кмета на Гавраилово за проблемен участък на река Тунджа, при моста между селата Злати войвода и Гавраилово. Направихме среща да установим какъв е проблемът. Стана ясно, че техниката на „Напоителни системи“ – клон „Средна Тунджа“, която би могла да се включи в дейността, от месец септември се намира в Карловско и участва в разчистването на щетите от голямото наводнение там. В същия момент получихме акт за неизпълнено предписание от Басейнова дирекция – Бургас по отношението почистването на река Котлешница в района на село Градец. Затова поисках среща с министъра на земеделието Явор Гечев, тъй като по негова заповед техниката на „Напоителни системи“ беше командирована в Карлово. С благословията на министър Гечев си прибрахме техниката в Сливен и започваме изпълнението на предписанието на Басейнова дирекция „Черноморски район“, уточни областният управител Минчо Афузов. Друга тема на срещата в Областна администрация Сливен днес бе ускореното изготвяне на необходимата документация и експедитивно осъществяване на процедурите по предстоящи строително-ремонтни дейности на хидромелиоративните съоръжения в областта.

    прочети цялата

  • 30-11-2022 15:49

    Откриване на електронен търг за продажба на имот в гр. Твърдица

    Откриване на електронен търг за продажба на имот в гр. Твърдица Заповед № РД-11-12-027 от 29.11.2022 г.

    прочети цялата

  • 30-11-2022 13:38

    Провеждане на процедура по мобилност за назначаване на държ.служител по чл.81А от ЗДСл

    Обявление за провеждане на процедура по мобилност за назначаване на държ.служител по чл.81А от ЗДСл в Областна администрация Сливен.

    прочети цялата

  • Минчо Афузов
    29-11-2022 15:52

    Вече е проходим пътят от Агликина поляна до село Стара река

    Пътят от местността „Агликина поляна“ до село Стара река вече е проходим. Дълго време участъкът бе опасен за преминаване заради компрометирана пътна настилка и огромните дупки. След протести на местното население и решителната намеса на Областна администрация Сливен, в лицето на областния управител Минчо Афузов и неговия заместник Антоний Андонов, започна изкърпване на разбитата пътна настилка от фирма „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД. „Благодаря за навременната реакция на Областното пътно управление и на фирмата, която извърши ремонта. Искам да подчертая с благодарност и това, че „Пътно поддържане – Сливен“ предостави безвъзмездно на кметството в село Стара река допълнителни количества асфалт за изкърпване на дупките и трудно проходимите участъци от пътя в самото населено място“, коментира днес областният управител. “Напредъкът е голям, всички го видяха и го усещат. Успяхме да изпреварим зимата. Пътят е напълно годен за преминаване и това внесе успокоение за хората. Благодаря на Областната администрация в Сливен, че направи всичко по силите си, за да се ускорят нещата. За нас е много важно, че ремонтът се осъществи качествено и в двете платна, така че те да са проходими през зимни условия. Много сме благодарни на фирма „Пътно поддържане – Сливен“, че откликна на молбата ни, и заедно намерихме решение за изкърпване на участъка, преминаващ през селото. Сега ще посрещнем зимните месеци много по-спокойно“, подчерта кметът на Стара река Николай Стефанов. Той изтъкна и приноса на доброволците от селото, участвали с физически труд при изкърпване на най-сложните пътни участъци. Николай Стефанов добави също, че местното население е обезпечено на 100 % с дърва за огрев, за което заслуга имат Държавно горско стопанство – Стара река и общинското горско предприятие в Сливен. Път II-53, който преминава през планинската територия на Сливенска област, включително през село Стара река, е част от републиканската пътна мрежа. Той е третият по дължина второкласен път в България и свързва Северна и Южна България.

    прочети цялата

  • сертификат
    29-11-2022 13:33

    Областна администрация Сливен получи сертификат CAF

    Областна администрация Сливен е сред областните и общински администрации, получили етикет „Ефективен CAF потребител“ по проект „Въвеждане на Общата рамка за оценка (CAF) в българската администрация“. Сертификатът CAF по същество е подобен на ISO и се присъжда като оценка на усилията за прилагане на универсален модел за качество в управлението и организацията на работа. Присъждането на сертификата CAF става след преминаването на обучения и процедури за вътрешно и външно оценяване на администрациите, включващо анализ на силните и слабите им страни и оценка за дейността им от различни източници, включително потребители на техните услуги. Сертификатите CAF бяха връчени в петък на специална церемония в столицата, организирана от Института по публична администрация. Отличието за Областна администрация Сливен получи главният секретар г-н Кирил Аврамов. „Областна администрация Сливен се включи с желание и готовност в процеса на внедряване на модела за управление на качеството. Във времето, в което се извършваше самооценката, ръководството на администрацията претърпя няколко промени, произведени бяха редица избори. Но паралелно с текущата работа и задължения, при много добра организация и екипност, целта беше постигната“, каза при връчването на сертификата той. „Основната ни цел бе не само получаването на етикет „Ефективен CAF потребител“, а и придобиването на по-ясна представа за състоянието на администрацията, мнението на служителите и заинтересованите лица за работата и процесите в Областна администрация Сливен. Благодаря на екипа на Института по публична администрация и консултантите, с които работихме, за подкрепата. Благодаря на ръководството и на всички колеги, които през целия процес на сертифициране бяха добронамерени и отзивчиви, участваха от първия до последния момент“, подчерта още Кирил Аврамов. Сертификатът CAF е с валидност две години. След изтичане на този срок администрациите, които го прилагат, могат да се обърнат към националния CAF ресурсен център за неговото продължаване.

    прочети цялата

  • момент от работната среща
    28-11-2022 18:04

    Работна среща за продължаване дейността на Центъра за майчино и детско здраве се проведе в Областна администрация Сливен

    Работна среща за обсъждане на възможностите да бъде продължена дейността на Центъра за майчино и детско здраве се проведе днес в Областна администрация Сливен. Центърът работи от 2014 година и до 2020 г. е изцяло финансиран от УНИЦЕФ България. От 2020 г. Центърът се финансира основно по пилотен проект на Европейската комисия по новосъздадената програма „Европейска гаранция за детето“. Проектът приключва през месец март 2023 година. Затова основен фокус на днешната среща бяха както постигнатите до момента резултати, така и съществуващите възможности за продължение на пилотната практика, доказала своята значимост и ефективност. Във форума днес, председателстван от заместник-областния управител Антоний Андонов, взеха участие народните представители от 21 сливенски избирателен район Хатидже Георгиева и Климент Шопов, Мария Златарева - програмен директор "Социална политика" в УНИЦЕФ България, Майя Грозданова – регионален координатор на УНИЦЕФ за областите Сливен и Стара Загора и ръководител на проекта, проф. Ружа Панчева от Факултета по обществено здраве на Медицински университет – Варна, директорът на Регионална здравна инспекция – Сливен д-р Николина Иванова, директорът на Районната здравноосигурителна каса Донка Вълева, директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане Георги Вишнаров, заместник-кметовете на общините Сливен и Твърдица - Стоян Марков и Петко Ненов, експерти от общините Нова Загора и Котел и др. Участниците в срещата бяха единодушни, че пилотният проект „Европейска гаранция за детето“ е запълнил една съществена празнота в предоставяните здравни и социални услуги за местната общност в област Сливен, осигурявайки патронажни грижи за бременни жени и деца от 0 до 3-годишна възраст, ранна диагностика и подкрепа за малки деца с увреждания и от най-уязвимите семейства. „През годините натрупахме опит и знания, развихме тези услуги, доказвайки тяхната полезност. Те са разпознаваеми във всички общини, населени места и квартали на област Сливен“, каза пред присъстващите г-жа Лилка Колева, ръководител на Центъра за майчино и детско здраве в Сливен, и подчерта, че проектът е създал модел на отлично взаимодействие между различни институции и структури, ангажирани с подобряване нивото на майчино и детско здравеопазване в региона. Професор Ружа Панчева изтъкна огромната мотивация на сливенския екип от акушерки, медицински сестри, социални работници и здравни медиатори, работили по проекта, и изключително бързите и качествени резултати, които те са постигнали. Тя съобщи още, че добрите практики, създадени в Сливен, вече се изучават и дават като пример в Медицинския университет във Варна. Програмният директор в УНИЦЕФ България Мария Златарева посочи, че на конференция, организирана от Европейската комисия по програма „Европейска гаранция за детето“, дейността на Центъра за майчино и детско здраве в Сливен е била презентирана като една от двете най-добри практики в компонент „Достъп до здравеопазване“. Затова е много важно постигнатото да бъде надградено, а не изоставено след финала на проекта на УНИЦЕФ, категорична бе тя. Всички участници декларираха своята висока оценка и подкрепа за реализирания в Сливен уникален модел на теренна работа, съчетана с гъвкави социални и медицински услуги, и своята убеденост, че той трябва да бъде мултиплициран във всички 28 области на страната под формата на държавно делегирана дейност. Представителите на Варненския медицински университет презентираха два варианта за бъдещо финансиране на дейността – чрез надграждане на съществуващите здравно-консултативни центрове за майчино и детско здраве към големите общински и държавни болници през Министерство на здравеопазването или чрез разширяване пакета услуги, предлагани чрез Наредба N 9 в програмата „Детско здравеопазване“ на Националната здравноосигурителна каса. Според анализа на специалистите за ползите и рисковете, в краткосрочен план най-походящо е осигуряването на услугата „Патронажна грижа“ чрез съществуващите болнични здравно-консултативни центрове, с финансиране от Здравното министерство по Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве 2021-2030 г. Това предложение тепърва ще се разглежда от компетентните институции. Но по време на презентацията стана ясно, че финансовият ресурс, необходим като начало за осъществяване на патронажните грижи, за цялата страна, би бил около 4 милиона лева. В края на срещата сливенските депутати потвърдиха ангажимента си да придвижат концепцията за държавно финансиране на патронажната грижа за бременните и децата до 3-годишна възраст към Народното събрание. "Удовлетворен съм, че се получи толкова емоционална дискусия, на толкова високо професионално ниво. Надявам се да имаме съвместен успех при осъществяването на тази изключително важна цел! Защото патронажната грижа ще бъде от огромна полза за всички млади семейства у нас. И защото всички български деца заслужават грижата на държавата", каза на финала на форума заместник-областният управител Антоний Андонов.

    прочети цялата

  • лого
    28-11-2022 10:59

    Заместник-министър Събев: В рамките на Стратегическия план ще има гарантирано финансиране за всички общини

    През следващия програмен период ще подходим така, че да се гарантират бюджети за всички общини, които могат да кандидатстват за финансиране по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Ще бъдат създадени недсикриминативни критерии, които да отговарят на нуждите на всяка от тях и по този начин целим да се избегне конкуренцията. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на регионална среща на кметовете и председателите на общински съвети от Северозападен район за планиране. Събитието се организира от Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ). „В Стратегическия план има интервенция, насочена към проекти, които общините могат да изпълняват. Бюджетът, предвиден за тази мярка е малко над 500 млн. евро, т.е. близо милиард лева за програмен период 2023-2027 г.“, обясни заместник-министърът. Георги Събев припомни, че в момента тече прием по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“, който е удължен до 23 декември. Той изрази увереност, че могат да бъдат подготвени качествени проекти, които ще са полезни за жителите на общините. „Вярвам, че с увеличението на бюджета до малко над 150 млн. лева, ще се подпомогне развитието на регионите. До настоящия момент са подадени 1 457 проектни предложения, от които за 642 има сключени договори за финансиране на обща стойност близо милиард лева или 535 млн. евро“, каза още той. По отношение на подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР), заместник-министър Събев увери, че към момента няма залежали проекти по над 2000 процедури, инициирани от Местните инициативни групи. „В следващия програмен период България ще задели 8% от финансовия ресурс в Стратегическия план за прилагане на подхода ЛИДЕР или 282 млн. евро. Това е финансиране, което идва от Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР), национално съфинансиране, като и другите оперативни програми участват с бюджети от 2% за прилагането на този подход“, информира Събев. Заместник-министърът посочи, че първата процедура за проверка на административното съответствие по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ е приключила и почти всички подадени 110 проектни предложения преминават успешно следващата стъпка. „Посланието, което искам да отправя, е, че подготвителните дейности вървят. Надяваме се скоро след това да може да започне работа и по изготвяне на съответните стратегии“, каза още той. Георги Събев отбеляза, че се очаква удвояване на териториалното покритие на общините, които прилагат подхода ЛИДЕР. Заместник-министърът обобщи, че НСОРБ е важен партньор за прилагането както на европейски, така и на национални политики, а общините могат да бъдат ключов партньор за прилагане и усъвършенстване на националното законодателство. По време на срещата Георги Събев подчерта, че общините имат важна роля за прилагането и на други политики. „Министерството на земеделието финализира работата по рамкова програма за местни и регионални традиционни продукти. Идеята е да се използва потенциалът им и по този начин да се засили регионалната идентичност на общините“, обясни той. По думите му има все по-голямо търсене на уникални местни продукти. Според него общините и НСОРБ могат да допринесат с обратна връзка в две направления, по които министерството работи. Това са продължаване на организирането на фермерски пазари и създаването на правила за производство на малки количества домашна храна, която може да се предлага на свободния пазар. „Важно е да има единни правила и подход, така че местните производители да имат достъп до регионалния пазар. Това е в абсолютен синхрон с европейската политика. Една от целите на стратегията „От фермата до трапезата“ е намаляване на посредниците между производителите и крайните потребители“, подчерта Събев. Заместник-министърът уточни, че се работи по нормативни текстове за фермерските пазари и за малките количества домашна храна, която може да се предлага на краен потребител. И отбеляза, че предложенията са от неправителствения сектор. „Това са програми, които са насочени към създаване на политики и единни механизми, по които да се помага на производителите. Вярваме, че могат да се правят политики дори там, където няма финансиране. Идеята е да съчетаем административния капацитет с интересите и нуждите на местните производители, така че те да имат еднакви възможности за директна реализация на продукцията си“, допълни Георги Събев.

    прочети цялата

  • срещата на министър Пулев със сливенския бизнес днес
    25-11-2022 17:39

    Министър Пулев в Сливен: 37 проекта за над 11 млн. лв. са подадени от област Сливен по Плана за възстановяване и устойчивост

    До края на годината МИР ще обяви фирмите, които ще получат финансирането "Служебният кабинет доказа, че е кабинет на действието и ускорението и работи на пълни обороти, за да осигури глътка въздух за българските малки и средни предприятия в страната. Благодарение на съвместната работа с вицепремиера Пеканов и други ресорни министри осигурихме европейски средства през новия програмен период в размер на над 14 милиарда лева по 7 официално одобрени програми. Хората не трябва да са заложници на политическите кризи". Това заяви министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по време на мобилна приемна с областния управител Минчо Афузов днес в Сливен. На срещата присъстваха представители на местния бизнес и местната власт. Министър Пулев подчерта, че Планът за възстановяване и устойчивост е отворен и работи. Парите са за всички български малки и средни компании, а не за една клика от обичайните заподозрени фирми, изтъкна той. По думите му, само по линия на Министерството на иновациите и растежа по Плана за възстановяване и устойчивост до края на годината към предприятията ще тръгнат 600 млн. лв. по четири процедури. „Две от тях са вече отворени – „Технологична модернизация“ и „ИКТ решения и киберсигурност". Вече е обявена за обществено обсъждане и процедурата за развойни дейности и интелектуална собственост за близо 120 млн. лв., а четвъртата - за ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия, с бюджет от 200 млн. лв., ще бъде обявена съвсем скоро", съобщи Пулев. До края на годината Министерството на иновациите и растежа ще обяви фирмите, които ще получат финансиране по първата отворена процедура за „Технологична модернизация" от Плана за възстановяване, стана ясно още от думите му. Само от област Сливен са подадени общо 37 проектни предложения на обща стойност над 11 млн. лв. Александър Пулев посочи още, че по линия на структурните фондове през Министерството на иновациите и растежа (МИР) ще бъдат осигурени 5 млрд. лв. за бизнеса. „Вече е одобрена, в рекордно кратки срокове, новата програма Конкурентоспособност 2021-2027 (ПКИП) с общ бюджет от близо 3 млрд. лв. Министерството на иновациите и растежа изпрати за одобрение в Брюксел и Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за икономическа трансформация, с бюджет от 2,14 млрд. лв., като очакваме и нейното одобрение в близките дни", посочи министърът. Началникът на кабинета на министъра Красимир Якимов заяви, че в област Сливен общият брой на сключени договори по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) за периода 2014-2020 г. е 92 за над 36 млн. лв., като 71 от тях са приключили. Основните подкрепени сектори са „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение“, „Производство на метални изделия, без машини и оборудване“ и „Производство на мебели“. По думите му по процедурата за „Енергийна ефективност“ в помощ на малките и средни предприятия са сключени 21 договора за близо 2 млн. лв. с фирми от областта, а по мярката за преодоляване на последствията от COVID-19 са сключени 511 договора на обща стойност над 11 млн. лв. Якимов съобщи още, че по данни на Българската банка за развитие (ББР) в област Сливен са подкрепени 66 предприятия за над 12 млн. лв. През Българската агенция да инвестиции в областта са сертифицирани 4 проекта за 411 млн.лв., които ще разкрият 255 работни места. Илияна Илиева, главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГД ЕФК) съобщи, че има много голям интерес към мерките по Плана за възстановяване и голяма част от сливенските фирми са допустими за кандидатстване. Тя съобщи още, че Министерството на иновациите и растежа ще обявява поетапно фирмите, спечелили финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Срещата с министъра на иновациите и неговия екип в Сливен премина при голям интерес от страна на сливенския бизнес. Презентация на възможностите за кандидатстване на фирмите за финансова подкрепа ще намерите в прикачения файл.

    прочети цялата

  • заседанието днес
    25-11-2022 13:12

    Приета бе Областната аптечна карта на област Сливен

    Заседание на Комисията за изготвяне на Областна аптечна карта на област Сливен се състоя днес. То бе ръководено от областния управител Минчо Афузов и в него взеха участие заместник-областният управител Антоний Андонов и експерти от Областна администрация, директорът на Регионалната здравна инспекция д-р Николина Иванова, заместник-кметове и експерти от общините Нова Загора, Котел, Твърдица и Сливен, ресорни експерти от РЗИ и РЗОК – Сливен, представители на Регионалната фармацевтична колегия и Българската асоциация за закрила на пациентите. Съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Областната аптечна карта съдържа статистически данни и анализи за демографската структура и потреблението на лекарствени продукти за домашно лечение; броя, видовете дейности и разпределението на откритите аптеки; броя на работещите магистър-фармацевти и помощник-фармацевти в аптеките на територията на областта. Заедно с това в отделен документ към Областната аптечна карта се предлага становище относно необходимия минимален брой аптеки, магистър-фармацевти и помощник-фармацевти в аптеките съобразно потребностите на населението в съответната област. Целта на тази информация е да се създаде актуална база данни за наличната аптечна мрежа във всеки региона и впоследствие да се предложат мерки за нейното оптимизиране. За област Сливен фактическата ситуация е следната: според получените данни, изчислени по специална методика, за Сливенска област аптеките трябва да са с 28 повече, в сравнение с разкритите към момента. Броят на магистър-фармацевтите трябва да е със 133 повече, а на помощник-фармацевтите - с 45. Предвид наличните географските особености, броя на реално пребиваващите лица и наличието на лекарска практика, е установена необходимост от разкриването на аптеки с ръководител магистър-фармацевти в селата Градец и Ябланово. Тревога буди и фактът, че на територията на областта липсват аптеки в малките населени места, както и денонощни аптеки. Идентифицирана е потребност от разкриване на поне по една денонощна аптека в общинските центрове - Котел, Нова Загора и Сливен, като според методиката (изработена на база брой население) такива е наложително да съществуват поне в градовете Нова Загора и Сливен. В хода на заседанието като съществуващи проблеми бяха очертани дефицитът на кадри – магистър фармацевти и помощник-фармацевти, в област Сливен, липсата на механизъм за задържане на аптечни специалисти в малките общини и населени места, както и несъвършенствата в нормативната база, които възпрепятстват разширяването на аптечната мрежа към най-уязвимите населени места и групи. Участниците бяха единодушни за необходимостта от намеса на държавата при разрешаването на тези проблеми. „Ситуацията е доста тревожна. Очакваме вашите конкретни предложения за нормативни и законодателни промени, с цел нейното подобряване. Считам, че приетата Областната аптечна карта е една добра база за очертаване както на дефицитите, така и за предприемане на местни и законодателни инициативи, които във времето да доведат до положителни промени“, каза в края на заседанието заместник-областният управител Антоний Андонов и декларира готовността на Областна администрация да съдейства при намирането на конкретни решения.

    прочети цялата

Достъпност