Новини

  • 12345
    27-06-2022 17:57

    Областният управител Веселин Вълчев бе гост на 5-ия Национален детско-юношески театрален фестивал „Сцена под Сините камъни“

    Областният управител Веселин Вълчев бе гост на 5-ия Национален детско-юношески театрален фестивал „Сцена под Сините камъни“ в Сливен. На него се падна честта да връчи наградата на Областната администрация в категория „най-млад участник във фестивала”. Призът бе връчен на талантливата Катрин Николай Узунова. Младата актриса е само на 8 години, но „с изявен талант и голямо бъдеще на театралната сцена”, отбеляза Областния управител г-н Вълчев. Той приветства организаторите на фестивала Народно читалище „Зора 1860”, за усилията и желанието да съхранят българската култура и изкуство, да откриват, стимулират и насърчават младото поколение да се включва в театралното изкуство. Гордост и чест е за нашия град, че Сливен се превръща за 5-ти път в средище на 15 театрални състави от градове от цялата страна. Сред тях бяха – Габрово, Казанлък, Пазарджик, София, Угърчин, Стара Загора, Айтос и домакините от Сливен.

    прочети цялата

  • 12345
    27-06-2022 14:17

    Министерство на земеделието провежда своята виртуална приемна

    На 30 юни (четвъртък) 2022 г. от 09:30 ч. Министерство на земеделието организира своята виртуална приемна. Това е поредно издание на инициативата на министъра на земеделието д-р Иван Иванов, в която ще вземат участие директорите на следните дирекции „Растениевъдство“, „Животновъдство“ и „Политики по агрохранителната верига“. С виртуалната приемна Министерство на земеделието предоставя възможност на всички заинтересовани страни да задават своите въпроси и да получават отговори от директори на дирекции в Министерството. По този начин запазва изпълнението на една от водещите си цели – да води активен диалог с бизнеса и да се работи при пълна прозрачност. Програмата е както следва: 9:30 ч. – 10:30 ч. – Петър Кировски, директор на дирекция „Растениевъдство”; 10:40 ч. – 11:40 ч. – Милена Трендафилова, директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига” 11:50 ч. – 12:50 ч. – Боряна Станимирова, експерт в дирекция „Животновъдство”; Желание за участие може да бъде заявено на следния адрес: vaprosi_mzm@mzh.government.bg; В заявката е необходимо да се отбележи името на участника, дирекцията, от която очаквате да получите отговор, да посочите въпроси и теми, които бихте искали да бъдат обсъдени, както и да посочите вашата електронна поща, чрез която да бъдете включени в срещата. Във виртуалната приемна ще можете да задавате въпросите си и да получите отговорите напълно индивидуално. Молим, да имате предвид, че времето е разпределено за всеки участник, който ще разполага с 5 мин. Срокът за подаване на заявленията е до 14:00 ч. на 29 юни (сряда) 2022 г.

    прочети цялата

  • 1234456
    24-06-2022 10:07

    Актуална обстановка за Област Сливен по отношение на COVID-19

    Актуална обстановка за Област Сливен по отношение на COVID-19 (към 24.06.2022г. 8.30 ч.) Брой лица под карантина- общо 72512 Под карантина в момента – 42 Общо диагностицирани – 26738 Общо диагностицирани на домашно лечение –41 От тях - общ. Сливен – 27, общ. Нова Загора – 8, общ. Твърдица – 0, общ. Котел - 6 Общо диагностицирани–хоспитализирани – 9 Разпределението (по адрес от лична карта) е както следва: общ.Сливен – 7, община Нова Загора – 1, община Котел – 0, общ. Твърдица – 1 • Заболели от медицински и помощен персонал – няма • Заболели от педагогически и помощен персонал - няма • Заболели учащи – няма Излекувани – 25413 Продължават епидемиологичните проучвания на положителните лица. Починали - 1275

    прочети цялата

  • 1234
    16-06-2022 09:46

    Планирани спирания на водоподаването в гр. Нова Загора на 16.06.2022 г.

    „Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД уведомява своите потребители, че във връзка с изпълнението на строително-монтажните работи за: “Изграждане на нови и реконструкция на съществуващи водопроводни и канализационни системи – мрежи и съоръжения, включително мерки за ефективност на ВС/ Агломерация Нова Загора ще бъде спряно водоподаването между 09:30 – 16:00 часа в централната градска част. Строително-монтажните работи са във връзка с изпълнението на проект „Доизграждане и рехабилитация на водоснабдителната и канализационната инфраструктура в агломерации с население с над 10 000 еквивалент жители, попадащи в обхвата на обособената територия на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД“, процедура № BG16M1OP002-1.016 “Изграждане на ВиК инфраструктура“, финансиран от Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020, съфинансиран от Европейския съюз чрез Кохезионен фонд. "Водоснабдяване и Канализация - Сливен "ООД се извинява на своите потребители за причиненото неудобство.

    прочети цялата

  • 12345
    16-06-2022 09:41

    Планирани спирания на водоподаването в гр. Сливен на 16.06.2022 г.

    „Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД уведомява своите потребители, че във връзка с изпълнението на строително-монтажните работи за: „Изграждане на нови и реконструкция на съществуващи водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения на гр. Сливен, вкл. водопроводи до и от ПСПВ и мерки за ефективност“ във връзка с изграждането на водопровод ще бъде спряно водоподаването между 09:00 – 19:00 часа по бул. “Панайот Хитов“. Строително-монтажните работи са във връзка с изпълнението на проект „Доизграждане и рехабилитация на водоснабдителната и канализационната инфраструктура в агломерации с население с над 10 000 еквивалент жители, попадащи в обхвата на обособената територия на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД“, процедура № BG16M1OP002-1.016 “Изграждане на ВиК инфраструктура“, финансиран от Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020, съфинансиран от Европейския съюз чрез Кохезионен фонд. "Водоснабдяване и Канализация - Сливен "ООД се извинява на своите потребители за причиненото неудобство.

    прочети цялата

  • спешно
    14-06-2022 22:05

    НОВОСТРОЯЩИЯТ СЕ СПЕШЕН ЦЕНТЪР В НОВА ЗАГОРА Е НЕИЗПОЛЗВАЕМ

    Разтревожени медици от гр. Нова Загора се свързаха с Областния управител на област Сливен Веселин Вълчев, във връзка със сериозни проблеми със спешната помощ в града. Той посети на място въпросния спешен център, тъй като неуредиците са от инфраструктурен характер. Д-р Димитров, един от лекарите, който е част от екипа на спешната помощ в Нова Загора, с дългогодишен стаж в спешното звено и 14 години като негово ръководител представи проблемите. В срещата взе участие народния представител от сливенския регион Татяна Султанова. Д-р Димитров бе изключително разтревожен от новостроящата се сграда, нейното изпълнение и проектът на помещенията, който не отговаря на нуждите на пациентите, приемани по спешност, както и необмисленото планиране, което възпрепятства работата на медиците. Като ключови проблеми той изтъкна: Размерът на сградата, който първоначално е трябвало да бъде 270 кв.м., а в последствие е построена сграда 140 кв.м. (това е размерът на повечето стационари по селата); Тази сграда трябва да обслужва населението на общината, което е около 40 000 души и пътния участък от магистралата между Ямбол и Стара Загора, където често стават катастрофи; Сградата няма стабилни основи; Помещенията са с много малки размери, не позволяват на парамедика да има достъп от двете страни на пациента, а това е ключово за спасяването му; Ако имат ситуация да дойдат повече от двама пациенти, както често се случва при катастрофи, няма площ в малкото помещение те да бъдат обслужени; Стените не позволяват дезинфекция, тъй като са с неподходящи повърхности, а това е много нужно за целите на сградата; Няма предвидена чакалня за близките хора на пациента; Не отговаря и на изискванията за условията на труд на медиците и не е ясно как Инспекцията по труда ще позволи стартирането на работа в тази сграда; Сградата е със стъпала, но няма предвидена рампа за количките с пациенти и носилките; Настилката пред новия спешен център е в окаяно състояние, но по проекта не са предвидени средства; Уширенията на вратите, които са за преминаване на носилки за спешни случаи, са с резета, а трябва да се отварят само с леко бутане; Д-р Димитров е на мнение, че тази нефункционална скъпоструваща сграда не е била нужна на новозагорци. Достатъчно е било да се направи ремонт на спешното отделение, което съществува в сградата на болницата и е много удобно за работа. По негови груби сметки ще са нужни около 50 000 лв. за този ремонт. Разказа ни, че разполагат с добра апаратура, но се сблъскват със сериозен кадрови проблем и това може да доведе дори до затваряне на спешния център в града и хората ще са принудени да пътуват до съседните областни градове, на около 40 км. Г-н Вълчев очаква детайлна информация за проекта, по който се реализира новостроящия се спешен център в гр. Нова Загора. Г-жа Султанова пое ангажимента да предвижи казуса към своя колега народен представител и председател на комисията по здравеопазване в парламента доц. д-р Антон Тонев. Те планират широка обществена дискусия, както и съдействие от министерството на здравеопазването, в името на това 40 хилядна община да остане без спешна помощ.

    прочети цялата

  • 123
    14-06-2022 15:23

    ОСНОВНИ ДАННИ ЗА КУЛТУРАТА В ОБЛАСТ СЛИВЕН ПРЕЗ 2021 ГОДИНА ОТ НСИ

    Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхвата на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО. Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките. Към 31.12.2021 г. в област Сливен действат 6 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. Движимите културни ценности са национално богатство и формират музейния фонд, който се състои от 165 509 фондови единици. Посещенията в музеите през 2021 г. са 64 794, а тези от чужденци са 787. Общият персонал на музеите през 2021 г. е 101 души. В област Сливен през 2021 г. функционира 1 библиотека с библиотечен фонд над 200 хил. библиотечни материала. Библиотечният фонд се състои от 375 хил. библиотечни документа: книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и други. През 2021 г. регистрираните читатели са 6 681. Посещенията в библиотеката през 2021 г. са 111 781, а общият зает библиотечен фонд на един читател в тези библиотеки е 33 броя. През 2021 г. в действащите 2 театъра в областта са организирани 250 представления, които са посетени от 14 617 зрители. В сравнение с 2020 г. представленията се увеличават с 16.8%, докато посещенията намаляват с 9.2%. През 2021 г. в областта развиват дейност 2 музикални колектива - 1 ансамбъл за народни песни и танци и 1 оркестър. Представленията на тези колективи се увеличават с 90.0% и достигат 19, които са посетени от 1 422 лица. Аудио-визуалната дейност включва филмовото производство, дейността на кината, както и радио- и телевизионната програмна дейност. В края на 2021 г. в областта функционира едно кино, което има един екран и 130 места. Прожекциите спрямо 2020 г. са близо 3 пъти повече и през 2021 г. достигат 616. Посещенията в кината се увеличават с 267.3% в сравнение с предходната година до 9 620 души. През 2021 г. са прожектирани 88 филма, които според националността им се разпределят, както следва: по четири европейски и от други страни, 10 български и 70 - от САЩ. В област Сливен през 2021 г. има 2 радиа. Те са излъчили 1 513 часа радиопредавания. През 2021 г. в областта действа 1 българска регистрирана и лицензирана телевизионна станция. Телевизията е излъчила програми с обща продължителност 3 077 часа.   Методологични бележки Информация за дейността на музеите се получава в резултат на регулярно провеждано годишно наблюдение. Тяхната дейност се характеризира чрез: музейните фондови единици; посетителите; културно-просветната работа; персонала; приходите и разходите и материално- техническата база. В броя на музеите се включват самостоятелните музеи, създадени по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19 от 13 март 2009 г.), и извършвали дейност през съответната година. Сценичните изкуства са предмет на отделно годишно изследване. Единици на наблюдение са театрите, оперите, оперетите, цирковете, музикалните колективи, дружествата и сдруженията, които са организирали и провели рецитали и концерти (естрадни, фолклорни, симфонични, камерни, хорови, на духови оркестри, смесени и други). Тяхната дейност обхваща следните основни характеристики: сцени, места, представления, посетители, постановки по националност на автора, включително нови постановки. Предмет на годишно статистическо наблюдение е и дейността на библиотеките с библиотечен фонд над 200 хиляди единици. Тяхната дейност обхваща следните основни характеристики: библиотечен фонд (книги, продължаващи издания и други библиотечни документи), читатели, посещения, зает библиотечен фонд, персонал, приходи и разходи, компютри, площ на библиотеките. Данните за филмовото производство се получават в резултат на провеждането на годишно изчерпателно изследване. Предмет на наблюдение е дейността на българските филмови продуценти, която обхваща произведените филми през годината както за киномрежата, така и за телевизията. Не се включват филмите, които са предназначени единствено за интернет пространството. Дейността на кината се обхваща чрез следните основни характеристики: места, екрани, прожекции, зрители, приходи от билети. Не се наблюдават киноклубовете и подвижните кина. Дейността на радио- и телевизионните оператори се обхваща чрез следните основни характеристики: предавания по функция в часове, приходи и разходи. Повече информация и данни от изследванията в областта на културата могат да се намерят на сайта на НСИ (http://www.nsi.bg/bg/node/3552/) и в Информационна система ИНФОСТАТ на НСИ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=36).

    прочети цялата

  • 123
    14-06-2022 15:14

    ЖИЛИЩЕН ФОНД В ОБЛАСТ СЛИВЕН КЪМ 31.12.2021 ГОДИНА

    По данни на Националния статистически институт към 31.12.2021 г. броят на жилищните сгради в област Сливен е 59 258 или 2.8% от общия жилищен фонд в страната. Жилищата в тях са 93 436, като спрямо предходната година се увеличават с 0.2%. В градовете се намират 64.9% от всички жилища в областта, а в селата - 35.1 %. Към 31.12.2021 г. броя на стоманобетонните и панелните жилищни сгради е 1 225 или 2.1% от общия брой жилищни сгради и спрямо предходната година се увеличават с 13 (1.1%). Тухлените сгради са 49 696, а относителният им дял от общия брой на жилищните сгради в областта е 83.9%. Структурата на жилищата според броя на стаите се запазва на нивото от 2020 година. Преобладаващата част от жилищата в областта – 62.2% са с две и три стаи. Делът на едностайните жилища е 8.5 %, а на жилищата с четири и повече стаи – 29.3%. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 73.1 кв. м, като в градовете тя е 73.0 кв. м, а в селата - 73.1 кв. метра. Към 31.12.2021 г. жилищната площ средно на едно лице в градовете е 32.1 кв. м, а в селата - 32.4 кв. метра. Жилищната площ средно на едно лице за областта е 32.2 кв. м при средна за страната - 36.6 кв. метра.   Методологични бележки Източник на информация за Баланса на жилищния фонд в края на годината са данните от преброяването на жилищните сгради и жилищата на 1.02.2011 г., както и статистическия формуляр „Карта за жилищна сграда”, с който се събират данни за новопостроените и съборени сгради и жилища през съответната отчетна година. Формулярът се събира тримесечно от всички общински администрации в страната. Жилищни сгради са постройките, които по първоначално изграждане или чрез преустрояване са предназначени за постоянно обитаване от едно или повече домакинства. В обхвата на наблюдението са включени обитаваните и необитаваните жилищни сгради, летните кухни (когато са самостоятелни постройки), общежитията, пансионите и домовете за стари хора, в които живеят колективни домакинства. Стоманобетонни сгради са тези, на които носещият скелет и подовите конструкции са изградени от стоманобетон, а стените са от панели, тухлена зидария или други материали. Масивни сгради са тези, на които носещите стени са от тухлена и каменна зидария, а поясите, гредите и подовата конструкция са изградени от стоманобетон, но нямат стоманобетонни колони. Към масивните сгради спадат тези, на които само подовите елементи са сглобяеми. В групата "други сгради" са включени построените от камък, кирпич (сурови тухли), дърво и други материали. Жилището е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което по първоначално изграждане или след преустрояване е пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни или спомагателни) и има един или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата), независимо от това дали има изградена кухня. Жилище е и всяко единично помещение (стая), което не е свързано с други помещения, има самостоятелен изход на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата) и служи едновременно за кухня и за живеене или само за живеене. В броя на жилищата са включени обитаваните и необитаваните годни за живеене жилища. В състава на спомагателната площ се включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ, по-малка от 4 кв.м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ. До края на 2018 г. полезната площ на жилището е сума от жилищната площ, площта на кухните и спомагателната площ. Жилищната площ на човек от населението е изчислена към броя на населението в края на годината. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 73.1 кв. м, като в градовете тя е 73.0 кв. м, а в селата - 73.1 кв. метра. Към 31.12.2021 г. жилищната площ средно на едно лице в градовете е 32.1 кв. м, а в селата - 32.4 кв. метра. Жилищната площ средно на едно лице за областта е 32.2 кв. м при средна за страната - 36.6 кв. метра.   Методологични бележки Източник на информация за Баланса на жилищния фонд в края на годината са данните от преброяването на жилищните сгради и жилищата на 1.02.2011 г., както и статистическия формуляр „Карта за жилищна сграда”, с който се събират данни за новопостроените и съборени сгради и жилища през съответната отчетна година. Формулярът се събира тримесечно от всички общински администрации в страната. Жилищни сгради са постройките, които по първоначално изграждане или чрез преустрояване са предназначени за постоянно обитаване от едно или повече домакинства. В обхвата на наблюдението са включени обитаваните и необитаваните жилищни сгради, летните кухни (когато са самостоятелни постройки), общежитията, пансионите и домовете за стари хора, в които живеят колективни домакинства. Стоманобетонни сгради са тези, на които носещият скелет и подовите конструкции са изградени от стоманобетон, а стените са от панели, тухлена зидария или други материали. Масивни сгради са тези, на които носещите стени са от тухлена и каменна зидария, а поясите, гредите и подовата конструкция са изградени от стоманобетон, но нямат стоманобетонни колони. Към масивните сгради спадат тези, на които само подовите елементи са сглобяеми. В групата "други сгради" са включени построените от камък, кирпич (сурови тухли), дърво и други материали. Жилището е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което по първоначално изграждане или след преустрояване е пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни или спомагателни) и има един или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата), независимо от това дали има изградена кухня. Жилище е и всяко единично помещение (стая), което не е свързано с други помещения, има самостоятелен изход на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата) и служи едновременно за кухня и за живеене или само за живеене. В броя на жилищата са включени обитаваните и необитаваните годни за живеене жилища. В състава на спомагателната площ се включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ, по-малка от 4 кв.м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ. До края на 2018 г. полезната площ на жилището е сума от жилищната площ, площта на кухните и спомагателната площ. Жилищната площ на човек от населението е изчислена към броя на населението в края на годината. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 73.1 кв. м, като в градовете тя е 73.0 кв. м, а в селата - 73.1 кв. метра. Към 31.12.2021 г. жилищната площ средно на едно лице в градовете е 32.1 кв. м, а в селата - 32.4 кв. метра. Жилищната площ средно на едно лице за областта е 32.2 кв. м при средна за страната - 36.6 кв. метра.   Методологични бележки Източник на информация за Баланса на жилищния фонд в края на годината са данните от преброяването на жилищните сгради и жилищата на 1.02.2011 г., както и статистическия формуляр „Карта за жилищна сграда”, с който се събират данни за новопостроените и съборени сгради и жилища през съответната отчетна година. Формулярът се събира тримесечно от всички общински администрации в страната. Жилищни сгради са постройките, които по първоначално изграждане или чрез преустрояване са предназначени за постоянно обитаване от едно или повече домакинства. В обхвата на наблюдението са включени обитаваните и необитаваните жилищни сгради, летните кухни (когато са самостоятелни постройки), общежитията, пансионите и домовете за стари хора, в които живеят колективни домакинства. Стоманобетонни сгради са тези, на които носещият скелет и подовите конструкции са изградени от стоманобетон, а стените са от панели, тухлена зидария или други материали. Масивни сгради са тези, на които носещите стени са от тухлена и каменна зидария, а поясите, гредите и подовата конструкция са изградени от стоманобетон, но нямат стоманобетонни колони. Към масивните сгради спадат тези, на които само подовите елементи са сглобяеми. В групата "други сгради" са включени построените от камък, кирпич (сурови тухли), дърво и други материали. Жилището е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което по първоначално изграждане или след преустрояване е пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни или спомагателни) и има един или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата), независимо от това дали има изградена кухня. Жилище е и всяко единично помещение (стая), което не е свързано с други помещения, има самостоятелен изход на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата) и служи едновременно за кухня и за живеене или само за живеене. В броя на жилищата са включени обитаваните и необитаваните годни за живеене жилища. В състава на спомагателната площ се включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ, по-малка от 4 кв.м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ. До края на 2018 г. полезната площ на жилището е сума от жилищната площ, площта на кухните и спомагателната площ. Жилищната площ на човек от населението е изчислена към броя на населението в края на годината. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 73.1 кв. м, като в градовете тя е 73.0 кв. м, а в селата - 73.1 кв. метра. Към 31.12.2021 г. жилищната площ средно на едно лице в градовете е 32.1 кв. м, а в селата - 32.4 кв. метра. Жилищната площ средно на едно лице за областта е 32.2 кв. м при средна за страната - 36.6 кв. метра.   Методологични бележки Източник на информация за Баланса на жилищния фонд в края на годината са данните от преброяването на жилищните сгради и жилищата на 1.02.2011 г., както и статистическия формуляр „Карта за жилищна сграда”, с който се събират данни за новопостроените и съборени сгради и жилища през съответната отчетна година. Формулярът се събира тримесечно от всички общински администрации в страната. Жилищни сгради са постройките, които по първоначално изграждане или чрез преустрояване са предназначени за постоянно обитаване от едно или повече домакинства. В обхвата на наблюдението са включени обитаваните и необитаваните жилищни сгради, летните кухни (когато са самостоятелни постройки), общежитията, пансионите и домовете за стари хора, в които живеят колективни домакинства. Стоманобетонни сгради са тези, на които носещият скелет и подовите конструкции са изградени от стоманобетон, а стените са от панели, тухлена зидария или други материали. Масивни сгради са тези, на които носещите стени са от тухлена и каменна зидария, а поясите, гредите и подовата конструкция са изградени от стоманобетон, но нямат стоманобетонни колони. Към масивните сгради спадат тези, на които само подовите елементи са сглобяеми. В групата "други сгради" са включени построените от камък, кирпич (сурови тухли), дърво и други материали. Жилището е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което по първоначално изграждане или след преустрояване е пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни или спомагателни) и има един или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата), независимо от това дали има изградена кухня. Жилище е и всяко единично помещение (стая), което не е свързано с други помещения, има самостоятелен изход на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата) и служи едновременно за кухня и за живеене или само за живеене. В броя на жилищата са включени обитаваните и необитаваните годни за живеене жилища. В състава на спомагателната площ се включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ, по-малка от 4 кв.м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ. До края на 2018 г. полезната площ на жилището е сума от жилищната площ, площта на кухните и спомагателната площ. Жилищната площ на човек от населението е изчислена към броя на населението в края на годината. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 73.1 кв. м, като в градовете тя е 73.0 кв. м, а в селата - 73.1 кв. метра. Към 31.12.2021 г. жилищната площ средно на едно лице в градовете е 32.1 кв. м, а в селата - 32.4 кв. метра. Жилищната площ средно на едно лице за областта е 32.2 кв. м при средна за страната - 36.6 кв. метра. Методологични бележки Източник на информация за Баланса на жилищния фонд в края на годината са данните от преброяването на жилищните сгради и жилищата на 1.02.2011 г., както и статистическия формуляр „Карта за жилищна сграда”, с който се събират данни за новопостроените и съборени сгради и жилища през съответната отчетна година. Формулярът се събира тримесечно от всички общински администрации в страната. Жилищни сгради са постройките, които по първоначално изграждане или чрез преустрояване са предназначени за постоянно обитаване от едно или повече домакинства. В обхвата на наблюдението са включени обитаваните и необитаваните жилищни сгради, летните кухни (когато са самостоятелни постройки), общежитията, пансионите и домовете за стари хора, в които живеят колективни домакинства. Стоманобетонни сгради са тези, на които носещият скелет и подовите конструкции са изградени от стоманобетон, а стените са от панели, тухлена зидария или други материали. Масивни сгради са тези, на които носещите стени са от тухлена и каменна зидария, а поясите, гредите и подовата конструкция са изградени от стоманобетон, но нямат стоманобетонни колони. Към масивните сгради спадат тези, на които само подовите елементи са сглобяеми. В групата "други сгради" са включени построените от камък, кирпич (сурови тухли), дърво и други материали. Жилището е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което по първоначално изграждане или след преустрояване е пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни или спомагателни) и има един или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата), независимо от това дали има изградена кухня. Жилище е и всяко единично помещение (стая), което не е свързано с други помещения, има самостоятелен изход на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата) и служи едновременно за кухня и за живеене или само за живеене. В броя на жилищата са включени обитаваните и необитаваните годни за живеене жилища. В състава на спомагателната площ се включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ, по-малка от 4 кв.м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ. До края на 2018 г. полезната площ на жилището е сума от жилищната площ, площта на кухните и спомагателната площ. Жилищната площ на човек от населението е изчислена към броя на населението в края на годината.

    прочети цялата

  • 12345
    10-06-2022 15:50

    Областният управител Веселин Вълчев взе участие в пресконференция на ВиК Сливен

    Областният управител Веселин Вълчев взе участие в пресконференция на ВиК Сливен, в качеството си на председател на ВиК асоциацията в Сливе, по проект „Доизграждане и рехабилитация на водоснабдителната и канализационната инфраструктура в агломерации с население с над 10 000 еквивалент жители, попадащи в обхвата на обособената територия на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД“. Целта на пресконференцията бе да се отчетат постигнатите резултати до момента по проекта и предстоящите дейности. Целите на проекта са свързани с преодоляване на големите водозагуби с около 15% за Сливен, а за Нова Заготра с около 17%, които в момента са в размер на 80% в региона, като голяма част от тях се плащат от абонатите без тази вода да стига да техните домове. След реконструкциите се очаква над 101 440 бр. жители да бъдат с подобрено водоснабдяване. Областния управител изтъкна, че жителите на Сливен и Нова Загора се надяват, че скоро ще се реализират очакваните резултати, заложени по проекта, а именно:  Намаляване на загубите на вода по довеждащи и разпределителни водопроводи и постигане на устойчивост на водоснабдителната система;  Подобряване на качеството на вода, предназначена за питейни нужди,  Подобряване на качеството на повърхностните води;  Опазване на водните ресурси;

    прочети цялата

Достъпност