Култура
Сливенска област включва селища с богати културни традиции, издържали изпитанието на годините и пренесени до наши дни. Духовността в този край на България се е развивала през вековете благодарение на вроденото ученолюбие и свободолюбивия дух на българина, на предприемчивостта му в занаятите и търговията, както и на доброто икономическо развитие на района.
Хората са от различни етноси, всеки със свой принос в културния и икономическия живот.
Подемът в индустрията през 19 век води до бурно духовно развитие . През 1834 г . в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров - фабриката за текстил на Добри Желязков. През 1864 г . е създадена втора такава, а осем години по-късно се откриват тютюнева и спиртна фабрика.
От 1851 г . датира първото класно училище в гр. Сливен, издържано от общината, под ръководството на Добри Чинтулов. През 1860 г . е изработен уставът на читалище “Зора” и отваря врати първата публична библиотека, а през 1879 г . П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник “Българско знаме”.
Имената на Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Стефан Богориди, Сава Доброплодни, Сава Филаретов, д-р Петър Берон, Г. С. Раковски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов и редица други наши възрожденци - просветители и писатели, родени в областта, са известни на всички българи. В по-новата история на България градовете Сливен, Котел, Нова Загора и Твърдица се свързват с имената на видни творци, дали своя принос в развитието на съвременната българска наука и култура.
Традициите в областта на културата не са забравени и днес. В Сливенска област д ейностите в тази сфера се осъществяват от държавни, общински, регионални, неправителствени и частни институции, организации и сдружения. Статут на държавни културни институции имат : Драматичен театър “Стефан Киров”, Държавен куклен театър, Национален музей на текстилната индустрия – филиал.
На територията на Област Сливен работят: музеи – 17, театри – 2, библиотеки – 109, художествени галерии – 4, симфоничен оркестър – 1, ансамбъл за народни песни и танци – 1, училища по изкуствата – 2, читалища – 112, печатни издания – 11, електронни медии – 11, сдружения и фондации работещи в областта на културата – 17.
Културно – историческите паметници са 1255, от тях 23 с национално значение ( Община Сливен – 20, община Нова Загора – 3), архитектурно историческите резервати са 5. По брой паметници на културата Сливенска област се нарежда на трето място сред останалите области. На територията на областта са регистрирани общо над 120 праисторически селища и могили, а над 300 са запазените надгробни тракийски могили, сред които уникалните селищни могили край селата Караново и Дядово.
В община Котел се намират архитектурните резервати – селата Жеравна , Медвен и Катунище със запазена архитектурна среда от епохата на Възраждането. Важно място в културния живот на областта заемат утвърдените културни традиции, културно историческото наследство и обменът на културни продукти и идеи. Традиционно силно присъствие има фолклорното музикално и танцово изкуство.
КУЛТУРНИ ИНСТИТУЦИИ
В град Сливен осъществяват дейността си три държавни културни института – Драматичен театър, Куклен театър, и Национален музей на текстилната индустрия, два регионални културни института – Регионална библиотека „Сава Доброплодни” и Регионален исторически музей Сливен и няколко общински културни институти: Художестявена галерия, Исторически музей, Симфоничен оркестър, Ансамбъл за народни песни и танци”Сливен”.
Драматичният театър “Стефан Киров” е водещ театрален институт в региона и страната. Създаден през 1918 г . към народно читалище “Зора”.От 1987 г . има собствена модерна сграда на пл. “Х. Димитър” с обща площ 1400 кв. м ., с две зрителни зали – голяма (500 места) и камерна (80 места). Работи като открита сцена – продуциращ център.
Държавният куклен театър е с ъздаден като самодеен състав през 1960 г .В началото на 1971 г . придобива статут на професионален театрален институт. От 1989 г . е настанен в съвременна база на бул. “Цар Освободител” със зрителна зала с 200 места. Реализира свои представления на открито, в детските градини, селищата на общината, в региона и страната. Работи като открита сцена – продуциращ център.
Националният музей на текстилната индустрия е ф илиал на Националния политехнически музей - София. Първият специализиран музей от индустриален тип в България. Създаден през 1984 година. От 1988 година е член на Европейската текстилна мрежа със седалище в Хановер, Германия. Разполага със самостоятелна сграда с три основни отдела - ръчно текстилно производство, текстилни занаяти, фабрично-машинно производство. Има 18 динамизирани нива, където се извършват демонстрации. Всички експонати в музея са действащи.
Регионалната библиотека „Сава Доброплодни” е създадена през 1955 година. От 1995 година става депозитна за учебната, научно-популярната, детската литература. Притежава уникален многоотраслов фонд, наброяващ над 265 000 библиотечни единици. Особено ценен е старопечатния фонд от книги, публикувани в периода 1806-1878 година. Библиотеката е архив на местния печат и център на справочно-библиографската и информационна дейност и на библиографията на родния край, регионален център за междубиблиотечно обслужване, както и методически и координационен център на всички видове библиотеки на територията на Сливенска и Ямболска области. Чрез свободния достъп до Интернет и новите информационни технологии библиотеката вече е пространство на свободния диалог, тя е част от информационното общество без граници. От 1999 година е инициатор и основен организатор на единствения в страната Фестивал на детската книга.
Художествената галерия Димитър Добрович води началото си от художествена сбирка дарение към читалище “Зора” (1905). Самостоятелен културен институт от 1965 г . Притежава една от най-богатите колекции в страната с над 6 000 творби и четири постоянни експозиции: “Старо българско изкуство – икони и щампи 17–19 век”, “Съвременно българско изкуство”, “Старият Сливен”, „Западно-европейска графика 18 – 19 век”. Освен постоянните си експозиции, галерията урежда ретроспективни, колективни и авторски изложби, за които е предвидена експозиционна площ 350 кв. м.
Национална художествена гимназия „Димитър Добрович” е е дно от шестте национални училища по изкуствата в страната. Подготвя ученици в три специалности - рекламна графика, художествен текстил и иконопис. Ежегодно възпитаниците на училището организират с изключителен успех изложби в страната и в чужбина.
Регионалният исторически музей води началото си от музейна сбирка към читалище “Зора” през 1913 г . От 1946 г . става самостоятелен институт. Във фондовете му се съхраняват над 8 000 експоната (археология, праистория, античност, средновековна етнография, Възраждане, нова и най-нова история). От 01 юли 2006 има статут на регионален културен институт. Освен експозициите в основната сграда, интерес представляват:
Къщата – музей на сливенския бит от 19 век е построена през 1813 г . Намира се в една от най-старите сливенски махали и един от най-ценните паметници на културата в града, обявена за паметник на културата от национално значение. Украсена е богато с дърворезба по чардаците, колоните, таваните и долапите.
Къщата – музей на Хаджи Димитър е паметник на културата от национално значение. Строена е в края на 18 и началото на 19 век. Родна къща на легендарния войвода Хаджи Димитър.
Музейната сбирка „Добри Чинтулов” е паметник на културата.Родна къща на поета Добри Чинтулов.
Останки от късноантичната и средновековна крепост “Туида” се намират в местността Хисарлъка край Сливен.
Катедралният храм “Свети Димитър” е ц ентралният храм на Сливен и е построен през 1832 година. Представлява трикорабна псевдобазилика. Има внушителни размери – дълга 29 метра , широка – 15 метра . Вкопана в земята на 1 метър . Строежа и украсата на църквата – таваните и колоните са дело на майстори от Брациговата строителна школа. В интериора на църквата най-силно художествено въздействие оказва иконостаса, изработен е изцяло в резба с висок релеф, предимно с растителни мотиви. От източната страна на църквата, в двора са погребани всички сливенски митрополити.
Храм “Света София” Намира се в един от най-старите квартали на Сливен – “Ново село” и е архитектурен паметник от национално значение.
Симфоничният оркестър е о снован през 1933 г . към народно читалище “Зора”. От 1969 г . оркестърът е изцяло професионален. В репертоара му наред с непреходните образци на музикалната предкласика и класика звучат произведения от всички стилове и епохи от съвременни български и чуждестранни композитори. С успех е гостувал в чужбина. От 2000 г . оркестърът успешно реализира програма от образователни концерти, съобразена с обучението по музика в училище, както и такава за организиране на международни курсове за диригенти и изпълнители.
Ансамбълът за народни песни и танци – Сливен е с ъздаден като самодеен музикално–танцов състав през 1960 г . От 1971 г . е професионален институт за проучване, обработване и разпространяване на песенното и танцово фолклорно наследство на сливенския край и на българското народно творчество. В репертоара си ансамбълът поддържа множество танцови постановки, песни и сюити за оркестър и солисти от всички фолклорни области в страната. Осъществил е успешни турнета чужбина.
В град Котел са отворени вратите на Музея на Възраждането, ”Природонаучния музей, Пантеона на Г. С. Раковски.Тук се намира най-истинското свидетелство за вечно живата българска традиция – Национално училище за фолклорни изкуства ”Филип Кутев”.
Към историческия музей на града функционират множество експозиции сред които ”Котленски възрожденци градски бит” - ”Кьорпеева къща” и ”Старокотленски килими и тъкани” - ”Галатанско училище”.
Експозицията на Природонаучния музей е основана през 1952 год. от котленския учител - естественик Васил Георгиев. Това е първият провинциален природонаучен музей в страната. Музеят разполага с около 30 000 експоната, разделени в отдели: палеонтология; ботаника; риби, земноводни и влечуги; насекоми; птици и бозайници.
Селата Жеравна и Катунище са архитектурно - етнографски резервати. Жеравна е резерват с национално значение, родно място на писателя - сърцевед Йордан Йовков, а в с. Медвен се е родил авторът на ”Записки по българските въстания” Захари Стоянов.
В град Нова Загора през 1960 г . е открит исторически музей . На територията на общината се намират над 100 исторически, художествени и архитектурни паметници на културата, някои от които с национално значение.
Голям интерес представлява уникалната Карановска селищна могила . Най-дълбоките й културни пластове разкриват живот от края на 7-то и началото на 6-то хилядолетие пр.н.е. Тук са живели 240 поколения. Селищната могила е най-известният и значим праисторически паметник в България. Тя служи за еталон при изследването на праисторическите култури в България и Югоизточна Европа. Могилата е описана във всички учебници по археология в света. Селищната могила Караново е много по-голяма от историческата Троя и предизвиква интереса на учените още от 1947 г.
В град Твърдица функционират две местни музейни сбирки . Важен културен обект е църквата „Света Петка” , възстановена през 1834 г . върху стари църковни основи, датирани около 1570 г.
Градовете и селата в областта са запазили фолклорните си традиции през вековете и днес могат да се видят фолклорни и религиозни празници, провеждани ежегодно, както и културни прояви и чествания – „Лятна академия на изкуствата Жеруна”, Международен пленер „Карандила”, „Майски дни на културата”, Димитровден – Празник на град Сливен, Ден на народните будители – Празник на град Котел и много други.
